Преводи от, за и в Югоизточна Европа

автор(к)и

Печат

Ловренчич, Саня

lovrencic_sanja
Саня Ловренчич, хърватска писателка и преводачка, е публикувала до момента много стихосбирки: Insula dulcamara (1987), Skrletne tkanine/Пурпурни платове (1994), Upute šetaču u vrtu sa zborovima, U slobodnoj četvrti/Упътвания за минувача в градината с хорове, В свободната четвърт (2002) и Rijeka sigurno voli poplavu/Реката сигурно обича прилива (2006). Стиховете й са публикувани  в хърватски и чуждестранни списания и са преведени на немски, английски, полски, руски и словенски.


Тя е автор на множество белетристични произведения, сред които сборници с кратки разкази Wien Fantastic (1998) и Portret kuće/Портрет на къщата (2002), романа Колхида (2000), Savršen otok/Съвършен остров (2002) и Klizalište/Писта за кънки (2005), както и Dvostruki dnevnik žene sa zmajem/Двойният дневник на жената със змея (2005), в който записките от дневника се преплитат с откъси от драма. Биографичният й роман за хърватската писателка Ивана Брлич Мажуранич U potrazi za Ivanom/В търсене на Ивана излиза през 2006 г.

Саня Ловренчич пише също и за деца и досега е публикувала сборниците с разкази Esperel - grad malih čuda/Есперелградът на малките чудеса (1994 и 2006), Kuća iznad čudovišta/Къщата над чудовището (1996), Četiri strašna Fufoždera i jedan mali Fufić/Четири страшни фуфоядци и едно малко фуфче (2001), Sunčev sjaj/Слънчева сметлина (2005) и Priče o godišnjim dobima/Истории за годишните времена (2007), както и един роман за деца Godina bez zeca/Година без зайче (2004) и няколко високо ценени картинни книжки.

В програмите на Хърватското радио са излъчени редица нейни радиопиеси, сред които няколко наградени радиодрами, публикувани в различни списания и антологии (Mlinovi/Мелниците, Pisma drugom čuvaru/Писма до втория пазач, Devet oktava/девет октави, Arielov otok/Островът на Ариел). Някои от тях са преведени и излъчени на немски, унгарски, словенски и естонски.

Като автор на документални радиопредавания тя сама записва и режисира няколко документални радиопиеси; с предаването си Ispod lipe nam zelene/Под зелената ни липа, реализирано заедно със Звьездан Йембрих, тя представя Хърватското радио на фестивала При Италия 2007.

Тя работи и като преводачка на художествена литература от английски, френски и немски и след превода на книгата на К. С. Луис Konj i njegov dječak/Конят и неговото дете през 2004 г. е включена в почетната листа на IBBY (International Board on Books for Young People).

Отличия/Награди:

Първа награда на Хърватското радио 1991 за драматичен текст за „Албатрос"

Първа награда на Хърватското радио за детска радиопиеса 1991 за текста „Možda sam hodao u snu" (Може би съм сомнамбул)

Награда ASSITEJ 1997 за най-добра младежка театрална пиеса за „Bajka o Sigismundi i Krpimiru" (Приказка за Сигизмунде и Крпимир)

Награда „Григор Витец" 2001 за най-добра детска книга за „Četiri strašna Fufoždera i jedan mali Fufić" (Четири страшни фуфоядци и едно малко фуфче)

Награда „Гялски" 2007 за белетристично произведение на годината за романа „U potrazi za Ivanom" (В търсене на Ивана)

Награда „Киклоп" 2007 за стихосбирка на годината за книгата “Rijeka sigurno voli poplavu" (Реката сигурно обича прилива)